Чувствам се самотен.
Никога не ме оставят сам.
Не ги разбирам.
Никой не ме разбира.
Къщата ми е един затвор.
Не искат да ме видят другите.
Не знам кои са другите.
Казват че съм различен.
Те са едни и същи.
Тука всичко е едно и също.
Всеки ден е един и същ ден.
Живея само насъщия ден.
Това е за моето добро, казват.
Но как може това да е добро?
Искам да видя другите …
Искам да знам какво е светът.
Искам да живея преди да умра.
Не знам да пиша!
Мисля обаче.
Не знам да чета!
Мисля обаче.
Съществувам!
Казват че имам специални нужди.
Но аз виждам само необходимостта.
Казват че не чувствам болката.
Те не чустват болката ми.
Не искат да ми дадът един чук за да не се нараня.
И ме забиха тука.
Искам да ме освободят дори ако си остана сам.
Това искам само.