Щитът на християнството стоеше на риск. Самият той трябваше да го предпази от вражески нападения.
Ето каква е била функцията на ключа.
Само че трябваше да убеди Великият магистър Pierre d’ Aubusson, под влиянието на който беше замъка Saint-Nicolas. Изглеждаше това толкова малко пред големината на задължението. Това беше просто невъзможно. Трябваше да се намери една измислена схема извън убеждаване и реториката.
Откри един друг коан.

Дори един малък ключ може да затвори една голяма врата.
Прилагане на голямата.
Великият учител с най-добрите рицари се събраха в замъка Saint-Nicolas.
Триста и петдесет Йоаннити.
Петстотин рицари.
Две хиляди въоръжени мъже от Франция.
Всички чакаха в готовност врага. Той не се забави да пристигне със сто хиляди войници. Триабваха му със сигурност за да постигне баланс на силите!
Беше месец юни от 1480 спасителна година.
Завоеватела на Константинопол искаше още повече, беше ненаситен.
Въпреки това християните бяха готови за да му намалят апетита.
Ключът се съпротиви във врата!

Османците го смятаха като обида към тяхното величие. Беше обидно за тях с такъв баланс на силите, така че назначиха нова атака още по силна и по брутална. Но кодовия ключът държеше добре. Не отстъпи в ужаса на битката. Това беше едно ново поражение за обсаждащите. Беше немислимо и трябваше да внимават за да не видят главите им да паднат.

Замъкът на Saint-Nicolas е непревземаем. Трябваше да се използва двуличие да преминат от друго място, за да се създаде разрив в отбраната на бунтовния град. Шпионите информираха командния център за способността да проникват през стената на Еврейския квартал, на изток от града. Планът беше готов за месец юли. Всичко това стана в пълна секретност, за да не обърнат вниманието на Йоаннитите и рицарите.

Османците фокусираха върху това слабо място, поради невъзможността на челен удар.
Изненада. Крах на отбраната.
Място на взлома.
Проникване.
Врагът натисна укрепленията.
Родос беше готов да падне.
Никакво решение.
Беше време, да действат служителите на Човечеството. Те вече бяха в Еврейския квартал да подготвят работата за саботаж срещу нахлуването на варварството. Прекосиха пристанището благодарение на кодовият ключ. И сега, стояха между труповете. Врагът не е имал милост за ожесточените битки.
Множество наранявания.
Дори великият магистър беше контузен.
Три пъти.
Това беше негов дълг.
Манията на врагът нямаше подобна. Той искаше да погълне града за да бъде реабилитиран пред Султана. Нищо не можеше да го спре в това нападение.
Празнота.
Всички мъже на защитата станаха едно и един дух, само с една идея: Човечеството.
Действие на служители.
Промяна на фазата.
Трябваше да се запази на всяка цена.
Челен сблъсък.
Шах.
Всички свободни хора обединени спряха Османците извън крепостите. Нападението не беше успяло. След загуба на хиляди воиници, Османците предадоха обсадата.