Общото събрание на Организацията на Обединените Нации прие Резолюция 70/235 за Океаните и Морското право със 143 гласа, което е важно само по себе си заради развитието. Имаше само четири въздържали се. Мали и Централноафриканската Република, които нямат достъп до океана, Венецуела, която не е подписала Морското Право и Ел Салвадор. Само една страна гласува против резолюцията и тя е Турция. Важно е, разбира се, че осем страни силно задвижваха текста и това са Япония, Кипър, Микронезия, Монако, Нова Зеландия, Южна Африка, Холандия и Тринидад – Тобaгo. От това осъзнаваме, че всички са свързани с морето и всички имат полза от тази резолюция, която обхваща всички аспекти на Морското право и Океаните. Така че имаме една резолюция, която засилва практически и Споразумението на Монтего Беи, 1982 г. Също така, виждаме колко важни са инициативите на това ниво, тъй като успехът им достига до планетарно ниво. Така 55-те страници на текста показват и изискването да се направи нов доклад на 71-ата сесия на Общото Събрание. Структурата на текста (I Implementation of the Convention and related agreements and instruments, II Capacity-building, III Meeting of States Parties, IV Peaceful settlement of disputes, V The Area, VI Effective functioning of the Authority and the Tribunal, VII The continental shelf and the work of the Commission, VIII Maritime safety and security and flag State implementation, IX Marine environment and marine resources, X Marine biodiversity, XI Marine science, XII Regular Process for Global Reporting and Assessment of the State of the Marine Environment, including Socioeconomic Aspects, XIII Regional cooperation, XIV Open-ended Informal Consultative Process on Oceans and the Law of the Sea, XV Coordination and cooperation, XVI Activities of the Division for Ocean Affairs and the Law of the Sea, XVII Seventy-first session of the General Assembly) е една нова динамика, която създава перспективи.